Стъклен поглед от стъклена кула,

тъжна нощ е, тежки мисли бушуват.

Тиха стая, усмихната истина,

Свят измамен, далечен, виновен,

без надежда и болка, без любов и мечти.

Тънка сребърна нишка със мъгла се оплита

слепи и празни са тези прозрачни очи.

Бесен огън гори. Искри хвърля

поглъща безкрая. Поглед лъжовен,

въздишка омая. Може би ще се стопи?

Разтопена илюзия, тиха конвулсия,

тежък мирис, изгорели следи.

Две очи ще останат загледани

не полагащи вече усилия.

                                Две очи, без сълзи.

рисуващи заледени мечти..
форми от скреж..форми, рисуващи копнеж...
форми приютили душата, стоплена с лед....
като прозрачната кула, спряла мига...