Прочетен: 632 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2006 10:14
Оставих мойте страхове, понесени от вятъра
отварях по широко врати за цветно лято.
Затворих прашни страници,
изписани със мъдрости,
долавях, тихи стъпки,
заглъхнал позабравен детски смях,
отворих я душата цяла,
и притихнал, тръпнещ чаках,
затворени очи, пртегната ръка,
усещане за загуба, тъга
нескрита радост, вяра...
Изпуснато хвърчило шарено, приканваше
поклащаше криле, по детски с тънка връв завързано
се рееше свободно, потръпване, обръщане,
Затичах се, подскачах... Хващане. Усмихнах се задъхано.
Не мислех нищо, смеех се и радвах се, усещах
прилива и вятъра, странен гъдел в босите нозе.
Оглеждах го, леко подръпване, закачка ли бе?
Връвчицата тънка погледнах, и я откъснах....
И нека друг се радва и подскача,
когато хване го за миг, да може
повече момчешки, и с лудешки вятър
усмивка детска на лицето да разцъфне.