Опънали са ми ръкавите,

ръцете вързани са здраво,

така опънати че чак от ставите

ще се измъкнат и ще паднат в коленете.

Краката стиснати с метал, побъркал съм се бил.

Какво? Кога ли стана, защо не съм разбрал

Неможело така на воля да се скитам

между различни светове, различни цветове,

да рисувам врати върху стените

и с мъглите утринни аз да отлитам.

Не може да познавам, страните нови

ей тъй да обикалям. Лъжи, измислици,

това съм бил изричал, защо на някой

съм длъжен аз изобщо да приличам.

Побъркан съм, добре, какво пък

щом като поставят такава диагноза.

Ще постоя аз тука още малко

за да задоволя напълно тяхната психоза

и ще изчезна, едва ли ще е толкоз жалко...

 ....................................................................................

Ще им оставя една черупка тук

да си я гледат, но не ще издава звук.

А аз ще скитам там на воля

окъпан в роса на цветните поля

 

Абе, мАни ги ония нормалните! Много са тъпи.
Лудите да са живи, лудите!!! :)))))

di6ai mejdu kupletite,otka4alnik otka4en!!!malko mi prili4a na Skitnikyt mejdu zvezdite,ama ti ne si go 4el,taka 4e ne se sbyrkvai dopylnitelno:))

и развързва вързаните ръкави...
:)

трудно е да си различен, но кво ти пука!