Постинг
19.12.2006 19:44 -
Недомислено
На тази вечер май и повече приляга
не чаша със ракия, а отвара стара
да седна да изпия аз, ей тъй докато чакам
тя гостенката моя да се появи на прага.
Нарочил съм я свещите запалил,
смирение, ще стиснем здраво лапи
ще пренебрегнем огньовете които съм напалил,
а непотребно ще приберем в онез долапи.
Страхотни тежки мисли в миг сега напират,
във опитите времето да спират.
А, ето идва приближава,
не съм си я представял аз такава.
Навярно всичко е една измама,
лъжа, о няма да им вярвам, красива е
със устни ярки, очи красиви и омайни
аз знам със нея ще отида надалече,
неще да преча никуму аз вече.
Отърсвам се във нощна доба
треперя цял, нима копаех гроба?
На себе си?!Не можех да повярвам.
Нима в безкрая исках да отплавам.
Търсене
За този блог
Гласове: 1705