Чувстваше се уморен, отвратителна работа, да се събуди и да се чувства все толкова скапан. Ускорен пулс и болки в ставите. Беше буден, но сънят бе толкова ярък и ужасяващо реален. Опита се да се изправи, но не можеше. Ще полежи още малко, затвори очи и опита да успокой пулса и да нормализира дишането.
Документите от продажбата бяха подписани и стояха в чекмеджето над спалнята. Не можеше да мисли за някаква загуба, а по скоро искаше да чувства акта като спасение, като нещо което е трябвало да направи много, много отдавна. Но в момента не бе точно така. Имаше усещането, че нещо не е наред. Вместо да почувства облекчение, тормозещите го кошмари се завърнаха с пълни сили много по ярки и изчистени.
Мислеше си че като продаде старата къща всичко ще приключи, дълбоко в себе си знаеше че не е така затова забавяше оформянето на сделката през годините. Минаваше покрай нея от време на време но не събираше сили да спре и да влезе. Гледаше я от колата и я чувстваше като враг, но такъв които трябва да бъде държан близо до теб. Да го гледаш в очите, да виждаш ехидната му загнила усмивка, че е някъде близо но не чак толкова че да те стисне за гърлото. Да можеш да го контролираш. Така си мислеше, но май грешеше.
Не бе му виновна къщата, а нещата които се бяха случили там. Насилието и смърт, просто усещане, знание бе по точната дума. Притеснението за един завет, за една лудост, която можеше да го споходи и него. Не бе разбирал действията и механизмите движещи предците му, а може би ги бе отричал достатъчно дълго време. Старите кокали гниеха в мазето, там бе тъмно и не особено приятно да се ходи. Спомняше си че веднъж, а може би не бе само веднъж, как бяга от там, по скоро от картините които бе видял. Но наистина ли бе бягал или просто така си мислеше.
Двойката на която бе продал имота беше много приятна, щяха да си имат до два месеца и наследник. Беше ги посетил онзи ден и усети промените, които правеха по къщата, нещо не му хареса, не знаеше какво но не му хареса. Придоби дълбоко разстроен вид и с нескрита жал им обяви, че нещо в сделката не е наред. Много съжалява, но ще трябва да напуснат къщата. Парите ще бъдат възстановени до последната стотинка. Усети разочарованието в погледите, мечтите им сякаш се разпадаха с всяко едно издишване по време на разговора им. Нямало какво да се направи. Стиснаха си вяло ръцете казаха че ще се изнесат до два три дни.
Отвори очи, трябваше да стане. Затътри се до банята, погледна в огледалото. Кръв, много кръв продължаваше да вижда. Очите му горяха с червен блясък. Някъде далеч в главата му кънтяха писъци на ужас, молби и стенания. Погледна зад вратата и се усмихна на голямата двуостра брадва. Не беше я почистил все още и при вида и усети прилив на енергия. Болката изчезваше, усещаше да се преплитат други емоции. Подсмихваше се лудешки, вече нямаше връщане назад. Винаги бе знаел, но не бе искал да си го признае, не можеше да избяга от това място. Не можеше да избяга от проклятието на кръвта. Усещането бе неописуемо. Все още не бе оправил остатъците и те стърчаха, показваха се иззад всеки ъгъл. Успешно ги бе разнесъл на всякъде. Имаше време да се оправи. Имаше цялото време на света. Отново беше у дома и нищо друго нямаше значение.
