Надолу по реката, боса по тревата, весела
и тъй красива, с кошница в ръката тя върви.
Звънки мисли, тиха песен време е за новите врати.
Ще премине тя като с магия, ще затвори хубави очи
ще погледне, тихо ще пристъпи. Ще остане скрита,
тихо е все още тихо, билките започва да суши.
Разпилени мигове, прашец посипан
звук, несбъднати мечти,
тайни мисли, долни страсти,
слепота за злобните очи...
Леко бях задрямал, и видях ръцете
дочувах цветна тишина.
Усетих миризмите скрити,
почувствах мисъл, парещо улавяне...
В очите болка мозъка в стенание
как отново бях се върнал, сам не знам.
Малко стръкче, тънка нишка, остра болка,
бях откраднал малка тайна, отново ще се върна, знам....
надолу и надоло
Бензинът поскъпва, цената на дизела надо...