Отворих хладилника по инерция, така както правя всяка сутрин все още протягащ се и сънен, не че търсех нещо специално просто навик, и веднага го затворих. Меришеше. След като ме удари тази воня веднага го затръшнах и се осетих, че бях изхвърлил всичко отвътре, дори и любимото ми уиски. Непоносима смрад на нещо умряло. Не беше нормално, това да го чистя цял ден с какви ли не препарати, а той да продължава да смърди. Вярно бях чувал от познати рибари, най отвратителното нещо да ти изпадне някоя малка рибка в багажника и да не я извадиш навреме, но това е хладилник. Бях го разфасовал преди два дена, изхвърлих цялото му съдържание, и измих най старателно. Не разбирах какво става. Просто продължаваше да мерише на мърша, на нещо гниещо, на.... Не искаха да правя други асоциации в момента, бързах за работа. Заканих му се че само да се прибера и го изхвърлям.
Денят беше тежък и изморителен. Жега, задушаващ смог и тълпи от недоволни клиенти. Чувствах се размазан. Прибрах се а в къщи беше толкова пусто колкото бях оставил. Опитвах се да подтисна спомените на радостните вечери, невероятните аромати и усещането за прибиране у дома. Всичко изчезна като отрязано с нож. Зловоние и застоял въздух изпълваха предверието. Със запушен нос заобикалях от стая в стая за да отворя широко прозорците. Почти бе невъзможно според мен да задържа двата бързи сандвича които бях сгънал преди около час. Знаех откъде идва целия проблем, но просто няамх логично обяснение. Въпреки всичко взех решение за утрешния ден, този хладилник изезва. Малко по малко вонята се разнасяше или аз просто привиквах с нея. Отпуснат на дивана хванал дистанционното, не разбрах кога съм се унесъл.
Пробудих се, имах натрапчивото чувство за някакво чуждо присъствие. Не отворих веднага очи, просто знаех беше повече от чувство, не исках да се издавам че знам за присъствието. Нямаше шумове от стъпки, не се чуваше почти нищо, усещах една натрапчиво кисела миризма, тихо съвсем тихо гъгнещо, нещо като далечен плач. Опити за асоциации на миризми и тихи звуци, на сляпо, колкото и странно да бе чувството бе нещо познато. Нещо което не исках да си спомням, което трябваше да си остане дълбоко заровено. Опитвал съм се да забравя да преодолея всичко, но изведнъж се върна с пълна сила. Тревога и тежест бяха чувствата които изпитах. Отворих очи, а тя, то бе там насреща ми. Добре познати движения, до болка познатата фигура, наклонената във въпросителен и очакващ отговор глава, и спомени. Всичко се преливаше в това, и беше и не беше. Вонята беше отвратителна. Дали се опитах да крещя не знам, а и има ли значение.
На слабата светлина от уличните лампи виждах как под някогашната и млечно бяла кожа пълзяха червей. Части от бузите и висяха, прозираха оголени зъби. Красивите пръсти бяха само, чуканчета. Кожата на бедрата... не това не можеше да е истина. И тогава го чух, стържещо и умолително, далечно и чакащо,”Защо?!” Още една стъпка и аз припаднах...
Явно шума които съм вдигал е накарало съседите да повикат полиция. Бяха разбили вратата, половин час не са могли да ме спрат. Представлявал съм казват доста стъписваща гледка. Побеляла коса плачещ и смеещ се едновременно. Около мен парчета от хладилник, толкова на ситно разтрошени, че дори и група от специалисти трудно би определила кое парче на какво съответства. Дъвкал съм кабела и съм правил опити да дълбая т ъпите панели с голи ръце. От време на време съм, бил крещял и после смях, застой и всичко отначало. Крещял съм едно единствено нещо и то по такъв начин че нормален човек да се побърка...”Защоооо?!!!”
Е сега съм малко по добре, нямам хладилник но не ми и трябва. Имам малко но напълно достатъччно, четири стени таван и под. Поне няма откъде да премине, хахаха. Само дето не мога да спя, въпреки всичките хапчета. Нищо не помага. Отвреме на време идват и ми пускат малко ток, казват че съм бил крещял, после скимтял, смял съм се бил и пак съм крещял. Пречело на атмосферата, а аз им казвам че не помня. Защо?!!!
мирише на свобода!
влезе в кухнята и видя кошница, побрала в себе си цветята на радостта, страстта и обгрижеността. цветовете на дъгата, поръсени с капчици роса....
протегна ръка, за да докосне нежните цветя, пропиващи въздуха с разбуждащата миризма на свобода.....
трябваше просто да ги полива..от време на време!
Хареса ми Пи как промени една реалност в друга с каква лекота само :)
усети я на ръката си, чу как леко тупва на топлата длан, завихрлила духовете около себе си...
дълго разглежда разръфаните й краища, блещукащи емоции, обгърнати в ледено кристалче...
разтопяваше се в дланта..с писък...
