Срешнах я случайно, а може би не бе

случайна среща само...

Говореше омайно, странно, с тайни,

накара ме да чувствам в себе си дете,

душа красива разпознах във нея, а може би не бе.

Отвари и странни сънища забъркваше

а думите и имаха криле, със думи само

нови приказки и светове създаваше,

и всичко сякаш бе, не бе....

Разбирам, че не мога , че не знам

как с тези странности полека

започнах да издигам храм.

          ................................................................. тя си знае

тя си знае...
за останалите...ние само можем да го почувстваме!:)

Ей, Господин Усмивчо :)))

Нищо чудно, че това момиче така е говорило... с такива омайни думи....

Просто сте създадени един за друг :)))