Денят започваше повече от чудесно, очертаваше се ведър и спокоен, обещаващ да донесе много незабравими и красиви спомени. Тя бе готова, пое дълбоко въздух, задържа го затворила очи издиша бавно и спокоино, усещаше енергията навсякъде около себе си да танцува. Запъти се бавно по улиците и спомените нахлуваха в главата и, но тя не ги искаше. На инсценираното място вече имаше хора, чакаха я, не всички но и тя самата беше подранила, щяха да дойдат в това не се съмняваше, обещанията бяха огромни а и славата вече и се носеше.

            Поздрави вяло, не искаше да показва вълнението си, огледа множеството и заговори. Започна тихо и спокоино, думите и се носеха като голямата река бавно и лениво, дълбоки и същевременно чисти и ясни. Говореше за отминали години векове, говореше за любов, по – малко за омраза, и виждаше как погледите на множеството се променят. Там където имаше страх се замени с любопитство, а любопитството се заменяше със съгласие.            

            Всичко вървеше повече от чудесно, а и така трябваше да бъде, нали затова се обучаваше от години дори още отпреди да се роди. Силата на думите и по точно силата на гласа, модулирането му в желания спектър не се бе оказало толкова трудно. Та нали от много поколения в нейния род се занимаваха именно с това тайнство, умението да се говори и убеждава с кратки и ясни думи, бе търпеливо и внимателно изучено  и предавано от уста на уста. Повечето започваха като нея още в утробата да усещат силата, защото им се говореше кодирано а и майка и взимаше подходящите билки за да имат посланията необходимия ефект.           

            А ето че се появиха и най – важните и слушатели, не я познаха това бе хубаво. Времето се нижеше бавно а тя не спираше да говори, дори моментите в които надигаше малката бутилка да накваси устни, оставаха не забелязани. Всички мълчаха, отпуснати и със зареяни погледи някъде там във нея и не точно в нея. Промяната в разказа стана толкова неочаквано и достоверно че никой не разбра, освен новодошлите. Говореше вече за вечността за продължитена раздяла и много тъга и болка. Само двама от присъстващите усетиха интуитивно промяната в интонацията и скритите повелителни ударения, но те знаеха за какво става на въпрос. Бавното течение на думите вече носеше и силата на заклинание, всяка трета дума съдържаше тайна нота дълбоко скрита за непосветените, която се ззабиваше дълбоко в подсъзнанието и изречение след изречение, се разполагаше и обсебваше  мозъка и дейността му като даваше пълна власт над притежателя му. Вече не бе толкова важно какво говори, от очите на множеството се стелеха сълзи. Нямаше изненада, нямаше и промяна в израженията, просто очите плачеха, плачеха за нейната болка и страдания, която тя оплиташе в разказа си. Те дори не разбираха, че това бе плачът за майка и неродените и сестри за празнотата която те и донесоха на света, горчивата чаша която трябваше да изпие след като я бяха изгонили. Плачеха а изглеждаха щастливи и отпуснати, мислеха си че усещат и придобиват разбиране за истината, но не знаеха всъщност че остават изцяло в нейна власт.       

            Беше се научила на всички знайни магически и окултни идей, познания. Обиколила бе и места които не съществуваха по пътните карти, за да изучи силата, изстрадала бе познанието и мъдростта си но не за да носи просветление а за отмъщение. Искаше да ги накара да страдат. Вплиташе заклинания и отвраяше нови врати които водеха мрака след себе си.

            Тя беше готова, те също, спря огледа ги и потока се превърна във водопад, спокойния и равен тон изчезна. Включи заклинанания, каквито никой не искаше да използва, забранени дори и за Великите от които се бе учила. Телата и бяха в пълна власт, Контролираше изцяло всяко мускулче, и само трябваше да раздаде необходимите команди. Всички отверстия се отвориха, телесните течности заизтичаха по пода, органите спираха да функционират и се саморазпадаха до гъста лепкава каша която се стичаше през всяка пора. Мозъкът бе последен, стичаше се през носа остата и ояните кухини и оставаше в шепите им. Накрая от тях остана само една куха кожена обвивка държаща се на костите, но на лицата им остана непроменено изражение на радост.          

            Беше изморена, прекалено много енергия изхаби, но си заслужаваше изпита слабост и залитна. Два чифта здрави ръце я подхванаха я я задържаха, погледна ги, не ги разпозна, но те я познаваха. В усмивките им обаче тя не усети нищо, а и тя не чувстваше нищо, беше празна.

........................
пия за онези двете силни ръце...за упората...
пия за силата...за усещането...за това, че хората все още не са загубили способността си да усещат...да виждат...да дишат...
пия до дъно!

Кофти съчетание - познание и желание за отмъщение!
Дали си заслужава наистина? :)

спомени, усещания, власт. Защо искаме да властваме? Нека оставим живота нашия и на хората.

и някой власт да ми даде какъвто съм шашав...:)

Направо ме гори като го чета....
имам чуството ,че станах нея и тях едновременно:)

дали е хищник или жертва докато не се пролее кръв...