На празен лист във празна стая

стоя и нещичко чертая.

Не искам никой да го види,

така, и няма да търпя обиди.

Чертая прави, но те все излизат криви

погледът ми спира в извивките красиви.

Ядосвам се, не са ръцете ми виновни

а кривотата ми или пък гадните моливи.

 

Изправим се, разкършвам рамената

оглеждам се и виждам все квадрати

улавям ги а те превръщат се в търкалета.

...Какво прихванал съм сега ебати?

 

Не са моливите, а мислите ръбати

са леко поучукани и нежни

и всичките ми прави се огъваха

и като кораби в главата плуваха.

 

браво! Както Ошо е казал: " Бъди себе си!" Не бъди праволинеен, щом не си. Търси себе си, намери себе си. Трудно е, но себе си остани!
И Ошо е прав, според мен!

доколкото мога опитвам, но по някога ме е много яд на себе си :)))

и мен ме е яд на мен, защото има и по-лесни начини. Ама като съм си чепата, чепата съм си. Уча се да не съм.