Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2006 23:31 - усещане
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1017 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Имах усещането че нещо не е наред, измама, една лъжа странно чувство. Не мога да го опиша но не ми даваше мира. Покоят ми беше нарушен а аз не можех да разбера защо. Обърквах се със всеки изминал ден, още щом отворех очи започвах да чувствам присъствието им, невидими но съществуващи и толкова реални колкото и въздуха който поемах. Ежедневните ритуали бяха именно опитите да не бъдат забелязвани, да се науча да ги избягвам и пренебрегвам. Не е било отричане а проста последователност от действия които да ме върнат обратно, да ме заковат на място в реалността на плътските тревоги, надежди, страхове само и само да... да какво...да не бягам?!

Всичко си дойде на мястото в една прекрасна утрин събуждайки се с най – неверояния махмурлук който някога съм имал. Бяхме се събрали да ударим по едно по случай завършването на последния проект. Уж само за по едно за заздравяване на колектива, за разпускане, бяхме работили наистина здравата и си го бяхме заслужили. Появи се и началника и бодро обяви, че проекта има 100 % шанс да бъде новия пробив, новото чудо, и разхлби възела си, обявявайки два почивни дни за всички. Продължихме до зазоряване, не знаех как съм се прибрал, но пък усетих как се събудих, а какво усещане бе само. Денят бе минал половината и всичко имаше едни странии пулсации, отворих очи и ги видях. Малко неясни очертания, но бяха там. Моментно замайване и дезориентация това бе разбираемо, но все пак знаех къде съм. И изведнъж всичко ми се проясни. Странно спокоиствие и яснота цареше в мислите ми знаех какво точно трябва да направя.

Отидох до килера и взех кутията с черна боя която купих миналата година за да боядисвам едни тръболяци (така и не ги боядисах), и се върнах обратно , в спалнята. Застанах пред големия панорамен прозорец, и...усещах ги не с нормалните сетива,а с другите аз знаех бях го прозрял. Отворих лутията и потопих ръцете си в боята, изправих се, затворил очи и запръсках пред себе си. Една малка част от мен полудяваше при мисълта какви ги вършех, какво щеше да се случи с новите пердета, но това не бе важно. Важното бе че като отворих очи те бяха пред мен истински и здрави решетки, да истински са. Реалността изведнъж придоби нови измерения, цветовете избледняха, тишината кънтеше в ушите ми. Затворник, вече знаех бях затворник, но не за дълго. Изсмях се огледах се, и всичко бе просто, малка засилка и хоп. Изпукване, свобода, мек есенен полъх летя, и се радвам научих истината и сега нищо друго не е важно. А истината е, че именно всичко и всич..... Пльос.

Валеше дъждец, а може би някой плачеше, а може би трепери, изкуствена жал изкуствена радост нима никой друг не виждаше, не усещаха ли... Май ми е време да се пренасям, само онова малко хлапе ме погледна, за втори път, малко плахо. Усмихнах се.



Тагове:   усещане,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - Колибри,
03.11.2006 07:36
усещането....
отново полепва по мислите ми...
вкопчвам пръсти, хващам го, опитвам се да го откъсна...дърпам, впило се е....
цитирай
2. kolibri - :)
03.11.2006 10:27
:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584246
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031