Играех играта последна,

Със злоба захвърлил бях зара.

Проклета и дълга раздяла. Немога,

а искам всичко така да потъне в забрава.

Неискам безкрая, не искам,

но някак си зная,  че няма за мене почивка.

С насмешка ме гледа, погълната вяра,

Той сякаш не знае какво е умора.

„Играй” със усмивка просъскваше,

Тъй самотен съм, ти го поиска, АЗ зная.”

Гласът му безмерен така ми говореше

И вярно, какво ли не дадох да стигна до края?

 

Въздишка, отново стискам го зара

печеля ли губя ли, вече нехая.

Сладко горчива усмивка, „Играя”.

 

играеш с Живота :)

твърде вероятно е това, все си мисля че той си играе със мене, незнам дали има по ( а изобщо някакво, каквото и да е ) - голямо обяснение, а и дали изобщо трябва да му искам обяснение за каквото и да било. Просто трябва да си изиграйкам моето и вс ще свърши...Предопредолеността която чувствам не ми дава отговори, а зарове а те всичките са с еднакви страни....

всичко зависи от теб! Въпросът е дали си налучкал верния ход...и играта продължава! Търси верните ходове и вярвай в силите си. ПРосто понякога трябва да отмине един труден период..в държавата , да речем. По-малко бъркотия - по-верни ходове! ЗА всички.