Постинг
23.10.2006 16:28 -
Шедьовър
Денят се очертаваше прекрасен, като захарен памук. Слънчицето поливаше с лъчите си есенните листа и създаваше чувство за сюреализъм. Досадни малки врабчета подхвърчаха насам натам. Неописуема радост цареше отвън, а аз се чувствах уморен, гледах през прозореца и не исках да помръдна. Небрежно изтрих ръцете си в дънковия гащеризон, и аз се бях декорирал в червеникаво кафяви цветове, бръкнах за цигарказапалих, шумно издишах. Налегна ме спокойствие всичко бе свършило, а кога ли започна незнам, не бях го планирал, просто се случи. Цветовете отвън сякаш преливаха в тялото ми, погледнах се и установих че като нищо мога да полегна в тревата и да се слея с природната картинка отвън. Обърнах се, и стаята изглеждаше като картина на Дали, ненормална реалност пропита с ръждиво червени отпечатъци, "станало е доста странно" си помислих. Дали другите ще го оценят по достойнство? ...А и тези малки лъскаво червени локвички върху килима, просто красота. Лошо е че скоро щяха да се просмучат навътре в тъканта, но аз щях да ги запаметя до най малката подробност. Не просто наблюдавах, любувах се да бях сътворил шедьовър, да добър бях, но защо "критиците" не го разбираха...
Бавно и внимателно съблякох гащеризона, измих си ръцеле и лицето, използвах специално оставената чиста кърпа в горня ляв шкаф. Облякох вече така опотивелия ми костюм, гащеризона прибрах в малката пътна чанта. Поогледах се да не съм пропуснал нещо някоя малка подробност която да не се вписва в картинката,... оп ето замалко да го изпусна, големия лъскав кухненски нож. Дали съм станал небрежен, или малко разсеян? хм. Вдигнах го и като внимателно прекрачвах малките рубинени езерца го занесох, измих и положих до вече нарязания хляб. Готово. Край, Време беше да си ходя. Колко жалко че собственикът няма да оцени това. Прескочих трупа, не го болеше вече, нямаше да се оплаква, жалко найстина че няма да оцени участието си в последния ми шедьовър, но не всичко може да е съвършенно...
Бавно и внимателно съблякох гащеризона, измих си ръцеле и лицето, използвах специално оставената чиста кърпа в горня ляв шкаф. Облякох вече така опотивелия ми костюм, гащеризона прибрах в малката пътна чанта. Поогледах се да не съм пропуснал нещо някоя малка подробност която да не се вписва в картинката,... оп ето замалко да го изпусна, големия лъскав кухненски нож. Дали съм станал небрежен, или малко разсеян? хм. Вдигнах го и като внимателно прекрачвах малките рубинени езерца го занесох, измих и положих до вече нарязания хляб. Готово. Край, Време беше да си ходя. Колко жалко че собственикът няма да оцени това. Прескочих трупа, не го болеше вече, нямаше да се оплаква, жалко найстина че няма да оцени участието си в последния ми шедьовър, но не всичко може да е съвършенно...
Търсене
За този блог
Гласове: 1705