Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2006 16:43 - подреждане, кашони и още нещо
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 938 Коментари: 3 Гласове:
0



 

Подреждаше, преместваше от едно мяст на друго като от време на време изхвърля някоя разкъсана и непотребна опаковка. Някой от нещата бяха толкова остарели и сдъвкани от времето прекарано на тясно, че функционалните им качества а и външният им вид беше направо неузнаваем. Кашони, разкъсани пликове, я нещо беше омотано, здраво облепено с тиксо, дори нямаше нужда да поглежда, това много добре го знаеше, нямаше нужда да го отваря и да прави преглед, премести го настрани. Знаеше че не може да го изхвърли, знаеше че накрая след като поизчисти паяжините щеше отново да го сложи най отдоло и да забрави за него, до моментаа на следващото подреждане. Седна да почине, запали цигара и отпи от студената бира. Навън беше чудесен ден, “наслаждаваше” се на последните хубави есеени дни, обичаше да гледа как природата се подготвя за следващата промяна, как се променя всичко, и как се опаковат, овиват и преподреждат... подреждат мда но в момента той беше природата на това място нямаше кой да свърши тая работа вместо него. Изгаси фаса глътна още една глътка бира, и се обърна към двете оформящи се купчини от спомените на неговия живот. Дали да не вземе и да извърли всичко и да спре да се занимава всяка година с тази процедура? Това веднъж му бе казал и един негов приятел”-Тегли чертата бе човек, престани да събираш тези вехтории...” Да вярно но откакто, бе затворил онзи кашон той се беше пристрастил, беше станал вехтошар опитваше се да намери смисъл на онази си постъпка, но така и не успяваше. Тази процедура можеше да се каже че го поддържа жив, че го прави нормален като всички останали. Време беше да измете паяжините, и да събере прахоляка натрупал се през тая година. Обръщайки се да вземе метлата се спъна в единствния по рода си кашон в неговата колекция, не го заболя наведе се и внимателно го премести до стената. Старателно измете и почисти малкото килерче. Загърна ръкави и отново се загледа през прозореца...

Беше прехвърлил 20 гидини всичко вреше и кипеше. Не се задържаше много много на едно място, всяка ден изгаряше като секунда. Емоции, чувства, страсти подлудяваха го, искаше, трябваше, преследваше и гонеше. Един ден просто се измори, това не бе живот, това бе кошмар. После случайно попадна на нея, тя му обеща това което искаше спокойствие вечно и непоклатимо, можеше да стане, но трябваше да се реши, но след това всичко щеше да е необратимо. Съгласи се. След като се събуди не разбра какво точно е станало, дори и когато погледна на масата си помисли че му се привиждат разни неща от опиатите, но всичко беше истина. До буркана на малко листче хартия пишеше “Прибери го то е твое. Внимавай как се отнасяш с него.”Действителността се стовари като чук върху глават му, но той не се трогна особенно. Взе един малък кашон, накъса вестни, внимателно положи буркана, после доопътни с още вестници, затвори го и внимателно го овърза. Не изпита нищо беше спокоен.

Отиде до стената наведе се и отнесе първия в килера, започна подреждането. Бавно и внимателно полагаше един по един, ден след ден година след година. Накрая затвори вратите обърна се към прозореца и запали цигара. Въздъхна пое дълбоко лютивия дим, отбеляза още една година, беше жив.

Там в тъмното най- отдоло, в един буркан межу изрезки от вестници нещо мърдаше, бавно ритмично туптене, туп - туп...туп – туп. Там беше неговото сърце.

 



Тагове:   още,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - крий крий!:)
19.09.2006 18:35
ама чудесно скривалище е това килерче:):):)
цитирай
2. kolibri - :)
19.09.2006 22:56
Радвам се че го приемаш с чувство за хумор, наздраве
цитирай
3. viki02 - добре
27.09.2006 23:54
но мен лично поезията ти повече ме кефи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584335
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031