шепнещ странни думи в тишината

стои безумен, непотрепващ, като камък.

от лудост той обзет е… Като пламък

гори и неговата ярост в душата.

Нима е нужно всичко тъй да свърши?

Нима след цялата борба, съдбата

своето постигна? И го прекърши!