Крадци нима не сме всички крадци? Крадем си от времето за работа, крадем чувства, крадем чужди мисли и гордо в полседствие изтъквайки ги като свои, крадем чужди песни. Крадем, а защо когато всичко ни е поднесено на тепсия, нали всичко ни е дадено безплатно е, но не. Май сме устроени (научени) да мислим, че всичко - 1. е първо нечия собственост; - 2. че е постигнато с пот на челото къртовски труд; - 3. свещенно и непрекосновенно право е да се бори със зъби и нокти за него. Истината е че неговата собственост не е негова, а е присвоена,всички неща за които можем да кажем че са наши изобщо не са, те са полезни подобрения и модификации на околната среда които ни правят живота по - лек (но в повечето случай като самия ад:)). Ние трупкаме таквизи "полезни" нещица, и им робуваме да ние ставаме едно консумиращо стадо, чиято единствена цел е да показваме на околните с колко много сме се "обогатили". При което не осъзнаваме че ограбваме сами себе си, крадем от моралното за да материалното, каква ирония. Много хора може и да не се съгласят, но това си е техно право.
В интерес на истината и аз туку що откраднах половин час от работното ми време за тези "размисли и страсти" :) малко хаотични, но нали са страсти те са такива не се подчиняват на никакви теории...за това друг път, в момента ми олекна. Още 2,30 часа до времето за едно ирландско с малко лед мдаааа......
Опа честито на учениците и ученичките първи мъчебен ден :)