Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2006 19:45 - Време за лов...
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Чувството беше ново не знаеше какво да направи, всичките инстинкти крещяха че нещо не е наред. Обикаляше в кръг търсейки познати миризми вече втори ден, а може би бяха повече или по  малко, не разбираше точно кога, а и как бе влязла в това нещо. Усещането за страх се бе сменило със злоба, а сега нарастваше паника, искаше да хапе, но нямаше какво и само виеше. Последното нещо което се случи, от както се намираше тук, бе разместването в ляво /дясно/ и някак си се появи прясно кърваво месо, чак тогава усети глад истински глад неизпитван  до тогава. Спомените нахлуха и я объркаха още повече, рожбите и, беше тръгнала на лов заради тях...
    Трябваше да отиде по надалеч, да се отдалечи много от тях. Нещо не беше наред в околността в която бе израсла, промените настъиаха много бързо. Първоначално измряха няколко гризача които и подсигуриха храна за няколко дена. Но нещо не беше наред Не чуваше песните и закачките на птиците, усещаше се някаква странна тишина. След една от разходките и видя някои странности. Един опосум бе паднал на пътеката и от всички втзможни отверстия течеше кръв. Доближи се и го помериса, береше душа, но миризмата му въобще не и хареса беше като на гнили ябълки, а имаше и още нещо което я накара да отстъпи панически назад. Ми още няколко километра и виждаше само трупове или умиращи животни. Един мъжкар видя отдалече, който си рамазваше главата в едно дърво, не това не можеше да е истина. Отби се на потока да пиине малко вода но видя мъртвите риби и се отказа. Прибираше се към  бърлогата, този път без плячка, усещаше леката вече позната миризма почти на всякъде. На  малките бе започнало да им пада козината, не изглеждаха добре, опитаха се да се зарадват щом я видяха, а се получи само жално скимтене.  Не знаеше какво да направи единственото за което се сещаше, бе че им трябва прясна и хубава храна и тя тръгна. не беше ходила по тези места, но въпреки това и изглеждаха познати, всичко бе мъртво.
    Последното нещо което усети бе странно обождане в хълбока, краката и отказаха да се движат и тя падна...
.......................................
    Ден трети от експеримента.
    - Обект 2037 не проявява видими признаци на заразяване, движи се уверено проявява присъщия за рода си глад и агресивност. Кръвните проби са нормални, което е найстина странно. Вирусът явно е намерил достоен съперник в нейно лице. Край.
    Някой беше сгрешил, не можеше да има такава грешка Жорж беше много, много недоволен. Провалът беше изключен, вариантите бяха разиграни десетки - стотици пъти, но фактът беше налице, имаше нещо нередно, а той не знаеше какво. Този хибрид умъртвяваше всичо живо в рамките на 24 часа, той беше съвършен. Когато първите проби от метеорита бяха пристигнали, не знаеха все още за какво става на въпрос, докато първия екип полудя. картинката беше ужасяваща. Ако лабораторията не беше под постоянния мониторинг на военните кой знае как щеше да се разсмърди цялата история. Новия екип знаеше своята цел, бяха достатъчно алчни и талантливи експериментите на клетъчно ниво в крайна сметка доведоха до невероятни лабораторни резултати, но ето сметките излязоха грешни. Щяха да летят глави. Херметичните врати се отвориха със свистене сигнализацията пресветна "ЧИСТО", премина през шлюзовете покрай постовите командоси и влезе в асансьора. Етаж -52 "...да ще летят глави"
.........................................
    Времето сякаш беше в застой. Незнаеше от кога е тук, но важното беше че на определеното врем нещо в ляво /дясно/ се отваряше и винаги имаше прясно месо. Забрави за своите навици излежаваше се почти през цялото време, чат пат се опитваше да захапе нещо от цялото това преливащо се бяло. Вече почти беше забравила защо виеше, знаеше че има някаква причина но просто навик може би. Не наеше защо след като се събудеше вече нищо не меришеше на нея, но това бе...вече свикна. Придоби малко килограми, и като че ли и сила, но нямаше противник с кого да я измери. Притвори очи....не беше изморена, но...
.......................................
    Ден 7665 от началото.
    - Обект 2037 е в цветущо здраве, от научна гледна точка това е невероятно. Обекта има огромен растеж невероятно покачване  на сила, и здравина както на костите така и на мускулите. При последните опити, след приспиване, да се направи разрез обикновенните скалпели се счупиха. Вече не знаем как да взимаме тъканни проби. Край.
     Почти всички бяха обявили че такъв експеримент никога не е правен, но въпреки всичко лабораторията продължаваше дейност. Предишния шеф почина от изтощение.
............................
    Ден 13721 от....
Нещо се бе променило завинаги, усещаше цялото и тяло изпълнено със сила и енергия. Козината не беше отдавна мека. Нямаше вече много място за обиколки, нещо и утесняваше. Отвори уста зъбите и бяха по добри  и здрави отвсякога, захапа бялото от ляво /дясно/ и започна да си пробива път през стоманобетона. Време бе да отиде на лов....   
   


Тагове:   лов,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584433
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031