Кръвта кипи, горят очите
в безкрайните си пориви мечтите
умират, лепкаво се движат дните
от здрач до утро, а и то с мъглите
покрива ги, и трупа ги в горите.
Стремежа свърши нейде на скалите,
смесени с морска пяна, остават там сълзите.
Реве, кърви и мъката споделя,
полека, тъжна песен той подема
попива, поглъща, видял бе безкрая
и после се прегръща с урагана.
Понесе се смело на нови крила
незнаещ, не мислещ... Какво е тъга?
Любов и раздяла, слабост и сила?
Всичко бе само една суета.