Тя не искаше много, не искаше да моли, задоволяваше се с малко, една милувка, добра дума, радваше се на въздишката когато преминаваше край нея. Неизказаните думи, погледите криещи желание, всичко бе така мимолетно, нетрайно, но оставаше следи като метероитен дъжд в съзнанието и.
       Не разбра кога започна, може би бе след тоя първи сън, а може би ... Беше там, пръстите му играеха по тялото, всяко докосване беше символ всяки допир бе стон, дъхът и замръзваше и се възпламеняваше, изригваше вик способен да спре молитвите на тибетските монаси. Усещасе тялото си като пластелин в ръцете му, извиваше се като див бръшлян търсещ пролука към слънцето, ръцете и бяха филизи впиващи се о неговото тяло. Забивайки нокти опитваше да обхване и да изсмуче живота, усещаше силата на живота, тя беше силата. Кръвта бушуваше зърната се втвърдяваха от допира на езика и зъбите му, не не искаше да спира, нека да.. о стомахът и се гърчеше от учестения му дъх, устни търсещи и жадни предизвикваха вълни, в стомаха вълни цунами, урагани се вихреха във нея, заливаха с унищожителната си сила всичко което бе до момента, усещаще разрушителна и съзидателна сила навлизаща в нея, раздираща с яростни тласъци  всемира, о да създаваше се нова галактика нов свят,  тя бе сътворението, взривяваше се обсипваше всичко наоколо със себе си...
          Ококори очи, тялото лепнеше от пот и похот. Изправи се бавно, доближи се до малкия прозорец и се огледа. Нежно се разпукваше деня, лек ветрец погали гърдите и, а те откликнаха зърната настръхнаха. Нищо вече нямаше да е като преди. Тя искаше, не искаше много...искаше всичко.

kopele izpra6tqloooo!

Тя искаше, не искаше много...искаше всичко... :)
Описал си ме ! Едно към едно ! Не е важно коя съм Аз... Важно е, че някой ме е видял без дори да ме гледа...