На лехата сред тревата кучето стои

    загледах го, повиках го а то започна да ръмжи.

Защо така не искам нищо, но то не знае туй уви

    кокала си стиска здраво и страх в очите му личи.

Отминах бавно плахо се обърнах, а погледа му

    казваше ми всичко. ”Върви си, остави ме имам всичко.”

А аз си мислех, да дам последния си залък нему

    на мен ми стига, не умирам аз от глад, а то е тъй самичко.

Какво ли аз разбирам от куча психология?

    Какво ли исках да му дам? Май трябваше любов, а не салам?

Намерих кош и без дамисля парчето пица там изхвърлих,

    а то остана си щастливо със кокала изровен тъй наскоро.