Във рамка без цвят

Стои сърцето оковано

Ти виждаш го отвън,

Но виждаш ли отвътре как е подивяло

Дали със нежност двете ти ръце

На утрото ще спрат мъглите?

Усмивката на твоето лице

Ще грее ли? И любовта в очите…

Ръцете твои нежно ще докоснат

Оковите на мойта самота.

Красиви са, номожеш ли

Душата да не пускаш?

На свобода аз мога да умра…

     Мина доста време от тогава, и впоследствие се получи...

Бягаш от скуката, бягаш от себе си,

Бягаш от другите, бягаш от думите.

Бягаш крещейки, бягаш мълчейки

Бягаш от времто…бягаш в безвремие.

Хвърлен в бездната на свойто безумие

Търсиш да скриеш нейде глава

Мятайки гневно откритите истини

Търсиш, размазваш, погубваш, тъга.

Тъпо, безропотно, гадно, изтъркано,

Сдъвкан, потъкан, изпочупен, издран

Всичко е временно, хвърляй лопатата

Време май веч е да легнеш, отпуснат и сам.