Усмивката не слизше от лицето му, беше победил. Веднъж в целия му шибан и скапан живот беше победил. Не че не се радваше просто радостта му бе различна бликаше навътре, цялото му същество ликуваше, но нищо не излизаше навън. Не можеше да...

Лениво протягане в ранната утрин,
допир усещане, дъх и желание…
Небрежно разкрива се, по мека от топъл сатен,