Тихо е, само от време на време изпукваше някое дърво в огъня. Чувстваше умора, но това беше приятно умора, не бе изпитвал отдавна такова спокойствие. Отпуснат в креслото с блаженна усмивка със сасъхваща по тялото пот, просто я наблюдаваш...

Стъклен поглед от стъклена кула,
тъжна нощ е, тежки мисли бушуват.
Тиха стая, усмихната истина,