Крия от тебе цялата болка
вливам във вените черна тъга.
Няма душата да търси покоя

Ще има ли значение това,
което няма да постигна
проклинайки в безвремие

На тази вечер май и повече приляга
не чаша със ракия, а отвара стара
да седна да изпия аз, ей тъй докато чакам

Чувстваше се уморен, отвратителна работа, да се събуди и да се чувства все толкова скапан. Ускорен пулс и болки в ставите. Беше буден, но сънят бе толкова ярък и ужасяващо реален. Опита се да се изправи, но не можеше. Ще полежи още малко...