Във огъня бесен на нощната клада
ще разтопя аз крилата си в знак на забрава
че имал съм смисъл, и някаква тъпа награда.

Знаеше че е някъде там, че всичко за което се бе борил до момента не е напразно, има смисъл има начин да се направи... Нищо не виждаше обаче от този вятър, студен като диханието на необятната лудост, като мисълтта за безкрайност, очакващ...