Беше му хубаво, миризмите носещи се около него го успокояваха, предизвикваха асоциации с картини и усещания, които никога не е и не би изпитал. Беше още твърде рано да се нарече утро, но не можа да спи, колкото и да бе изморен. Нарочно б...

Като песен във дъжда,
последният ти дъх затихва.
Пред  теб е само празнота,

Когато падне вънка мрак
и светът съвсем притихне
тогава почват стария глупак                   

Отмерва бавно с ритъм глух
минутите без теб, сърцето.
Последното уви което чух

Понякога, когато се събудя,
отивам там, където
докосват се мечтите,

Обърнах моят плач на смях
и не защото ми приляга...
Аз смея се на себе си сега,

Нямаше за какво да съжалява, спокойствието изпълваше цялото му същество, дори малките моменти на колебание не могат да отнемат усещането за правота и удовлетворение. Далече някъде в главата звучеше един добре познат глас пълен с обич и б...

Виновен съм за туй, което казваш,
тъй колкото виновен си и ти,
но не съдбата те наказва, умиращ

Един пирон забих
в стената сива
и там аз закачих,

Защо ли търся си причини,
да не мисля аз за теб,
като те виждам във съня си,

Бях сред тленните останки
на отминалия ден, скрит
в след обедните сенки,

Бях се сврял в единия ъгъл, очите трескаво се движеха в орбитите, макар да нямаше особен смисъл в тази тъмнина, щях да ги разпозная отдалеч, по светещите им очи.
 ………………
Нищо не можеше да се ср...